Приемай хорските приказки като въздух...

Баба ми винаги казваше:

- Приемай хорските приказки като въздух. От едното ухо да влиза, от другото да излиза. С времето ще разбереш, че не можеш да им затвориш устите, нито да им отвориш сърцата. И светица да си, пак ще ти намерят кусура. Така е устроен светът. Съдници колкото щеш. Важното е да се научиш на тънкото изкуство да ги подминаваш с високо вдигната глава. Дори да те е заболяло, ще се усмихнеш. Или искаш да ги зарадваш, че са те засегнали? Народът е казал, че който каквото вика...на себе си го вика. Не случайно! Когато един човек мисли нещо за теб, той го мисли, защото той самият така те възприема. Както има далтонисти, така има и хора, които ще кажат на хубавото, грозно. А сега запомни, детето ми : Ако някой те гледа с лоши очи, не си виновна ти. А очите му.

Източник: Интернет
Снимка: Pinterest

Съдба е. Каквото и да ти се случи е съдба - Любомира Димов

Съдба е. Каквото и да ти се случи е съдба. И най-малките детайли са знак, насока, искра, магнитна стрелка. Където и да си, то е, защото пътят ти минава от там, за да те отведе до хората и местата, които трябва да ти се случат. И най-незначителните срещи са учител, и най-шумната плесница е дар, нещо трябва да промениш, да се огледаш, да видиш, и най-тъжните раздели, са за да те отрезвят, да те издълбаят и да се надградиш, и най-голямата любов се случва да те разтърси, да те извади от пашкула, да свалиш пласт, да облечеш надежда, да се преобразиш, и най-трудните моменти минават, за да продължиш да се търсиш, за да намериш най-доброто в себе си и най-доброто за теб. Допускай. Пускай. Продължавай. Няма нищо за мислене, нищо за пресмятане.
Всичко е просто.
Винаги е било и винаги ще бъде.
Не усложнявай. Само наблюдавай и бъди там, където си сега.

Автор: Любомира Димов
Снимка: Pinterest