Толкова си луда, своенравна, не даваш ... - Мария Куртева

- Толкова си луда, своенравна, не даваш на никого да ти каже какво да правиш.
- И?
- Иии, нищо! Трудна си, понякога не мога да те разгадая, не се съобразяваш с норми и чужди възприятия, ти си си ти и това най-много ме плаши. Не робуваш на никого, толкова си волна и свободна, абе нали ти казвам, луда си..
- Такава съм, не го отричам. Но знаеш ли кое ни е най-хубавото на нас лудите?
- Не знам..
- Влюбваме се в мъжа. Чуваш ли? В мъжа. Не в това, което е около него. В мъжа! В тръпчинката над устните му, в небрежните неща, но винаги в мъжа и неговата личност, това, което е той! Гол, неподправен, истински. Така че, може да съм луда, но и лудо обичам!
И ей тия жени са безценни!

Автор: Мария Куртева
Снимка: Pinterest

Никога не съжалявайте, че... - Ирина Владимирова

Никога, абсолютно никога не съжалявайте, че сте давали нещо от себе си на някой, дори и да не е оценено. Било то чувства, жест, добрини, подкрепа, приятелско рамо, коректност, доверие или просто, че сте били искрени. На света няма нищо по-хубаво, от това да покажете на хората колко светла душа имате и колко голямо и чисто сърце носите, без да се срамувате от това, което сте и притежавате.

Човек никога не трябва да върши нещо по задължение, за да получи същото.Или го правиш, защото така го чувстваш, или изобщо не го правиш. Добротата не е търговия, която можеш да откупиш, след като вече си я продал на някой. Добротата е състояние на духа и нищо повече...

Хора, които дават, никога не могат да бъдат губещи, макар често да си го мислят или 

по-точно мислят така, защото хората около тях ги карат да вярват в това, което те не са способни да направят, защото Ви мислят за глупави, след като не търсите виновници.

Губещи са онези, които не са Ви оценили поради поява на страх, несигурност, възползване или някаква друга причина. Проблемът си е техен, решението също.

Вие гледайте напред и бъдете сигурни, че цялата Ви всеотдайност ще се върне под друга форма. Ще се върне само това, което заслужавате и тогава ще разберете скрития замисъл на съдбата, която Ви е отредена.

Автор: Ирина Владимирова
Снимка: Pinterest

Искате вярност от жените, но ...

Искате вярност от жените, но повечето от вас изчезват неизвестно с кого и незнайно къде.
Казвате, че истинският мъж е верен на думата си, а сипете празни обещания наляво и надясно.
Заявявате, че момичето трябва да е търпеливо и да чака – независимо от всичко, а вие, хубавци, си тръгвате и се прехласвате по нещо ново.
Казвате, че постъпките красят човека, но никога не намирате време да й се обадите.
Оплаквате се, че вече няма истински жени, а самите вие проваляте отношенията и ги правите такива.
Повечето от вас имат нужда от нежна, ласкава и грижовна жена, но случи ли се нещо с нея – оставяте я сама да си оправя проблемите.
Ненавиждате истериите, но не правите нищо, за да успокоите своята жена.
Изобщо, защо искате нещо от жените, когато самите вие нищо не можете да дадете на любимите си?
Знайте, че само достойният мъж получава достойна жена. Грижовният – любяща и вярна.
Ако се хвърлях от прозореца всеки път, когато нещо се обърка, целият ми живот щеше да мине в полет.

Автор: Дмитрий Нагиев
Снимка: Pinterest

В един прекрасен ден ще разбереш, че ...

В един прекрасен ден ще разбереш,
че "Искам, но не мога."
означава "Мога, но не искам."
И може би, това е едно от най-важните просветления,
до които ще стигнеш.
Така ще отсееш хората около теб и ще се мотивираш
да искаш повече от себе си.
Ще счупиш границите си, ще прережеш лентата си,
ще останеш по-сам, но по-щастлив.
В същия прекрасен ден,
ще усетиш тази истина като силен и точен плесник.
Ще съжалиш за шансовете, които си подарил незаслужено,
за страховете, които усърдно си изопачавал сам пред себе си.
За затворените насила очи и изгубеното време в нелепости.
Само че... ти си тук.
И.. (толкова е хубаво)... по-мъдър от вчера.
Така, че грабваш останалото от себе си, отваряш очи и сърце...
и стъпваш смело в живота си.
Ако искаш, разбира се.
Че можеш, вече знам.

Автор: Ariadna
Снимка: Pinterest

Горяна Панайотова - Добрите хора лесно се познават

Добрите хора лесно се познават

Добрите хора лесно се познават.
Те не подскачат, често си мълчат.
Когато ги обидят, просто стават
и си отиват за пореден път.
Добрите хора могат да прощават,
Не само с думи, но и със сърце.
Каквото имат винаги раздават.
И слушат те с наивност на дете.
Добрите хора лесно ще измамиш.
Те бързо падат след подложен крак.
Не ти се сърдят и не отмъщават.
Господ отмъщава вместо тях.

Автор: Горяна Панайотова
Снимка: Pinterest

Димитър Камбуров - Не е достатъчно

Не е достатъчно

Не е достатъчно.
Да си щастлив за час-два.
За едното кафе.
Кино.
Или секс.
Не.
Трябва да го чувстваш непрестанно.
Просто защото знаеш.
Че някой там.
Мисли за теб.
Повече отколкото ти самия го правиш.
Че ще се сети да ти купи нова четка за зъби.
Въпреки че цяла седмица ти сам забравяш.
Че го е грижа.
Дали си обядвал.
Какво ще вечеряте.
И кой сериал ще гледате.
Че ще те вика на пожар от другата стая.
Когато го мързи да вземе дистанционното.
За да те подгони с възглавница.
Ако не му го дадеш.
Че когато силите ти стигат само да се проснеш в леглото.
Ще дойде до теб.
За да ти даде.
Топлота.
Докосване.
Ухание.
И само с един поглед ще разбира.
Какво те тормози.
И ти тежи.
После ще те прекъсне.
Преди дори да си отворил уста.
За да ти каже.
“Знам.”
Щастието е достатъчно.
Когато знаеш.
Че някой там.
Не може без теб.

Автор : Димитър Камбуров
Снимка : Pinterest

Мадлен Алгафари - Благодаря ти, че те нямам

Благодаря ти, че те нямам

Не идвай никога по-близо,
ако си искаш ореола.
За да те искам, обещай ми
да не събличаш любовта си гола.

Стой там – далеч в мечтите,
и гледай ме любовно,
щом поискам да те пипна,
едва ме докосни греховно.

А после изчезни – единствен
сред всички, искащи ме хищно –
и с огън ще горя неистов,
а да ти казвам е излишно :

Защо ще бъдеш най-желания,
от мен обичан доживотно.
Защото само недостъпните
привличат се страхотно!

Източник: Мадлен Алгафари
Снимка: Pinterest

Лили Михайлова - Недосънувани сини сънища

Недосънувани сини сънища

Пристъпваща тихо,заспиващата вечер
росата по миглите ми обагри във синьо;
отведе ме нежно в сънища бленувани,
погали с тъга копнежа ми таен...

Гмурнах се в синия залез на любимите очи,
от облачета теменужени заискряха лъчи,
сини сънища в безсънието си сънувам,
любовни миражи в мечтите рисувам...

Чашата е недокосната,свещта догаря,
изпепелена е и последната цигара.
Среднощният вятър свири лунна соната,
без твоите сини очи е безкрайна пустотата... 

Автор: Лили Михайлова
Снимка: Pinterest

Надежда Захариева - Все повече мълча...

Все повече мълча...

Все повече мълча.
Като заключен тайник.
На гневния речта
изслушвам с вид нехаен.
Съвсем не затова,
че съм на думи слаба.
Съвсем не. Със слова
и аз си вадя хляба.
Не виждам за какво
да ги хабя напразно.
Не с думи, със живот
човекът се доказва.

Автор: Надежда Захариева
Снимка: Pinterest

Станка Пенчева - Обичам да те гледам отстрани

Обичам да те гледам отстрани

Обичам да те гледам отстрани,
Когато ти със другите говориш
И цял на другите принадлежиш,
И цял си в техните съдби разтворен.

Аз гледам с тайна нежност отдалеч
Лицето ти – ту светло, ту сърдито,
С очи сурови и с очи добри –
Но винаги открито.

Сега не си при мен. Сега си там.
И може би дори си ме забравил.
Но аз те давам, давам на света –
Това е твое мъжко право.

Забравяй ме, за другите мисли,
Опитвай се земята да нарамиш,
Лети!
Обичам те такъв.
И оня миг ми стига само,

Когато през лица и гласове
Очите ти внезапно ме намират –
И ослепявам, и сама слепя,
И земното въртене спира...

Автор: Станка Пенчева
Снимка: Pinterest

Дамян Дамянов - За обич съм родена

За обич съм родена

...И пак вървя сред хорските очи.
И пак ги питам с обичта си плаха:
кои от вас ме гледат с пламък чист,
кои от вас любов ми обещаха?

Те всичките усмихват се към мен.
Те всичките любов ми обещават.
Но се загубват във дъжда студен
и както обещават, отминават...

Очи различни със скръб и смях,
със нежна болка и глас студен.
очи безбройни,но между тях
до днес не срещнах очи за мен.

Вървят очите. И цялата земя
със влюбените погледи ме гледа.
И нищо че отново съм сама,
аз все пак ги изпращам с вик последен:

Напразно отминавате сега!
Напразно вий не спирате до мене!
Не ,аз не съм родена за тъга!
За щастие и обич съм родена!

Очи различни със скръб и смях,
със нежна болка и глас студен.
Очи безбройни ,а между тях
аз зная греят и две за мен.

Автор: Дамян Дамянов
Снимка: Pinterest

Христо Фотев - Колко си хубава

Колко си хубава

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави
Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене, а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме!
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги - завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
да ме обичаш винаги, завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска.

Автор: Христо Фотев
Снимка: Pinterest

Дамян Дамянов - Среща

Среща

С тебе ни събра случайността,
А можеше нима да се разминем ?
От пътища кръстосан е света
и всеки път е дълъг със години.

Ти щеше да останеш непознат,
аз нямаше да знам, че съществуваш,
аз нямаше да чувствам топлината
на устните, които ме целуваха.

Аз нямаше да стискам твойте длани
да пия от очите ти успокоени.
О, това не можеше да стане
виновникът е нашето рождение.

С тебе ни събра случайността
един на друг сме били просто нужни
и сме се търсили, събра ни любовта,
защото не можеше да бъдем чужди.

Автор: Дамян Дамянов
Снимка: Pinterest

Дамян Дамянов - Ревност

Ревност

Прости, до днес не те обичах,
тъй както заслужаваш ти.
Съвсем ми беше безразлично
дали съм ти любим. Прости!
Дори не те и забелязвах,
че съще ствуваш покрай мен.
Не те ревнувах, нито пазих.
Живеех с тебе ден за ден.
И честичко сам в други влюбен,
не страдах от страха нелеп,
че може и да те загубя,
и да се влюбя... тъкмо в теб.
До днес. Но днес, незнайно как тъй,
един случаен джентълмен
ти хвърли погледче за кратко
и ти направи комплимент.
Дали на мен тъй ми се стори,
или пък тъй си бе, не знам,
но пръв път друг ми заговори,
че имам хубава жена.
Че е харесвана, че грее
с особен чар, очи и глас,
че другите съзират в нея
туй, що недосъзрях аз...
И го съзрях. В един миг. С хубост
невиждана те аз видях.
- Нима, нима ще те изгубя? -
си викнах сам във адски страх.
Нима?!... Но нещо по-нелеко
удари мисълта ми с чук:
какъв скъперник е човекът -
цени безценното до него
едва щом му посегне друг!

Автор: Дамян Дамянов
Снимка: Pinterest

Дамян Дамянов - Приказка за тайната врата

Приказка за тайната врата

Ти за мен бе тайнствена врата,
тайнствен ключ аз исках да намеря,
който да отваря в любовта
най-добре залостените двери.
Като принц от приказките сам
търсих в пещерата великана,
ключ да ми даде от твоя храм,
но заключен храмът си остана.
Но нима вълшебства трябват тук ?
... Като стар крадец, като разбойник
най-накрай заблъсках с юмрук,
но вратата се затегна двойно.
Ти за мен бе тайствена врата,
сложих върху бравата ръката
като във просъница разбрах,
че била отключена вратата...
Не, не била тъй вълшебна тя
окована с катинари тежки,
чакала човешката врата,
да я стоплят дланите човешки.

Автор: Дамян Дамянов
Снимка: Pinterest

Дамян Дамянов - Среднощна молитва

Среднощна молитва

Събличай се, полека се събличай
със грацията дивна на русалка!
От себе си едно след друго свличай
прикритията нежни, ала малки
на свойта плът свенлива, но греховна.

Нима е грях тъй да те гледам, мила?
Нали от този вечен грях любовен
ний всички на света сме се родили?
Нали от този "грях", така наречен,
започва всъщност нашето начало?

Ако е грях, то този грях е вечен,
безсмъртен, като смъртното ти тяло.
И като моето, което те обича,
което тръпне, чака и което...

Събличай се! Полека се събличай,
греха да видя и да го усетя,
в копнежа му да изгоря докрая...

На този свят горчив и толкоз мрачен
по-сладко чудо от това не зная:
жена, която се съблича в здрача...
Събличай се и ми свети със вечност.

Автор: Дамян Дамянов
Снимка: Pinterest

Дамян Дамянов - Вдигни очи! За миг вдигни очи!

Вдигни очи! За миг вдигни очи! 

Вдигни очи! За миг вдигни очи!
Защо? Не питай, просто погледни ме!
Помилвай ме и кротко помълчи,
и ако искаш двама ще мълчиме...
Защо? Не питай! Ти ще разбереш -
загледай се във погледа ми тъжен...

Очите, ако можеш да четеш,
ще ти разкажат всичко. Те не лъжат...
Във тях сега люти една сълза,
а твоят смях е птичка под небето;
ръцете ти са клони на бреза,
а аз живях без птици и дървета.

А аз живях без сини небеса,
без пролети, без цъфнали надежди
очите ти са капчици роса,
в които небесата се оглеждат...
Лицето ти е цяло светлина,
косите ти горят като житата,
а в мойте нощи нямаше луна,
затуй израснах блед сред тъмнината;
затуй протягам смръзнали ръце
и жадно през очите ти надничам-
през тях се вижда твоето сърце
и аз за туй тъй много ги обичам!

Автор: Дамян Дамянов
Снимка : Pinterest

Николай Христозов - Не отминавай никое "Обичам те"

Не отминавай никое "Обичам те"

Не отминавай никое "Обичам те",
прошепнато от глас, с очи, с мълчание,
то идва от пустинни разстояния
и от ранена светлина изтича.

Не отминавай никое "Обичам те",
защото, ако то не те намери,
Вселената от скръб ще потрепери,
звездите ще помръкнат от обида.

Отново се поспри, поспри, не отминавай,
да те погледат остави очите,
да те запомнят щедро, до насита
и после в сънища да те извайват.

Автор: Николай Христозов
Снимка: Pinterest

Кристина Филипова - Почистих килера - изхвърлих всичко излишно

Почистих килера - изхвърлих всичко излишно

Почистих килера - изхвърлих всичко излишно.
Последната капчица вяра побързах да сложа на скришно.
Изхвърлих всички нечестни приятелства, стари обиди, ограбващи ме познанства.
Изведнъж се получи доста пространство.
Изметох и амбиции разни. И рафтовете останаха празни.
Тогава започнах да подреждам:
Най-отгоре, като крехък и фин порцелан, подредих всички мои надежди.
До тях - някой и друг бъдещ план.
После, на по-долния ред, като луксозен пакет, сложих най-скъпите спомени.
В килера оставих, безспорно, най-важното само: за точка опорна - едно вярно приятелско рамо.
Последно - проветрих и стана прекрасно!
А беше толкова задушно и тясно...

Автор : Кристина Филипова
Снимка : Pinterest

Давид Овадия - Аз вярвам в мълчаливата любов...

Аз вярвам в мълчаливата любов...

Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста.
Аз вярвам само в нямото страдание,
в сподавения порив на кръвта.

Очи, в които погледът не гасне,
докосването нежно на ръце -
от клетви, от несдържан плач по-ясно
говорят на човешкото сърце.

Тя всичките прегради побеждава!
Тя - вечен огън и нестихващ зов!
Как нея ще отминеш, ще забравиш ?
Аз вярвам в мълчаливата любов.

Автор : Давид Овадия
Снимка : Pinterest