Приемай хорските приказки като въздух...

Баба ми винаги казваше:

- Приемай хорските приказки като въздух. От едното ухо да влиза, от другото да излиза. С времето ще разбереш, че не можеш да им затвориш устите, нито да им отвориш сърцата. И светица да си, пак ще ти намерят кусура. Така е устроен светът. Съдници колкото щеш. Важното е да се научиш на тънкото изкуство да ги подминаваш с високо вдигната глава. Дори да те е заболяло, ще се усмихнеш. Или искаш да ги зарадваш, че са те засегнали? Народът е казал, че който каквото вика...на себе си го вика. Не случайно! Когато един човек мисли нещо за теб, той го мисли, защото той самият така те възприема. Както има далтонисти, така има и хора, които ще кажат на хубавото, грозно. А сега запомни, детето ми : Ако някой те гледа с лоши очи, не си виновна ти. А очите му.

Източник: Интернет
Снимка: Pinterest

Съдба е. Каквото и да ти се случи е съдба - Любомира Димов

Съдба е. Каквото и да ти се случи е съдба. И най-малките детайли са знак, насока, искра, магнитна стрелка. Където и да си, то е, защото пътят ти минава от там, за да те отведе до хората и местата, които трябва да ти се случат. И най-незначителните срещи са учител, и най-шумната плесница е дар, нещо трябва да промениш, да се огледаш, да видиш, и най-тъжните раздели, са за да те отрезвят, да те издълбаят и да се надградиш, и най-голямата любов се случва да те разтърси, да те извади от пашкула, да свалиш пласт, да облечеш надежда, да се преобразиш, и най-трудните моменти минават, за да продължиш да се търсиш, за да намериш най-доброто в себе си и най-доброто за теб. Допускай. Пускай. Продължавай. Няма нищо за мислене, нищо за пресмятане.
Всичко е просто.
Винаги е било и винаги ще бъде.
Не усложнявай. Само наблюдавай и бъди там, където си сега.

Автор: Любомира Димов
Снимка: Pinterest

Толкова си луда, своенравна, не даваш ... - Мария Куртева

- Толкова си луда, своенравна, не даваш на никого да ти каже какво да правиш.
- И?
- Иии, нищо! Трудна си, понякога не мога да те разгадая, не се съобразяваш с норми и чужди възприятия, ти си си ти и това най-много ме плаши. Не робуваш на никого, толкова си волна и свободна, абе нали ти казвам, луда си..
- Такава съм, не го отричам. Но знаеш ли кое ни е най-хубавото на нас лудите?
- Не знам..
- Влюбваме се в мъжа. Чуваш ли? В мъжа. Не в това, което е около него. В мъжа! В тръпчинката над устните му, в небрежните неща, но винаги в мъжа и неговата личност, това, което е той! Гол, неподправен, истински. Така че, може да съм луда, но и лудо обичам!
И ей тия жени са безценни!

Автор: Мария Куртева
Снимка: Pinterest

Черешова задушница

Задушниците, щерко, все в съботен ден са. Съботата е денят на покойните. Затова и все ти се карам като тръгнеш да переш точно на такъв ден и дето казват старите хора, на умрелите водата мътиш. Така де, думата ми е, че утре една от големите Задушници се пада, Черешовата, дето й казват. Различното от другите, щерко, е, че някъде, подобно на Великден, отново червени яйца се боядисват. В храната, пък, дето за помена се раздава, задължително черешите присъстват. То и поради тая причина Задушницата точно Черешова се нарича, защото на тоя ден първите за годината череши се опитват и от живи, и от мъртви.

А в неделята, пък, щерко,  Петдесетница е. Голям празник. Тъй ден подир ден животът върви си. Едни хора идват, други си отиват. Ама е важно предците си да помним и почит да им отдаваме. Та важни са, викам, тия дни, Задушниците ...

За починалите ни близки гробовете се прекадяват, вода и вино се прелива, свещичка се запалва, жито и хляб се раздава... За Душите ... тези, дето са си отишли, пък и за нашите... Да си спомним, да помълчим, да поплачем, че да ни олекне малко и живота да си продължава. Даааа… И коливо с тебе ще си приготвим, защото с душите на нашите близки утре трябва да се видим, да ги нахраним, да ги успокоим. С тях и ние живите ще хапнем, както се казва “за Бог да прости”.

Добре де, и преди съм ти разказвала, ама айде пак...

Душата си е жива, щерко. Смъртта е продължителен сън и почивка. Не случайно се казва "заспал вечния си сън" или "починал". Една душа всичко си може, и да се движи, и да лети, и да помирише хубава храна. Обича светлината, затуй свещичката се пали. Душите идват от оня свят, щерко, посещават нас, живите, и пак си отиват... Проверяват ни, напътстват ни.. А ти запомни! На голям празник, винаги, за "добрите гости" храна и вода оставяй. Душите, щерко, свой свят си имат, като нашия, и свой живот. На оня свят душата не е самичка. Дружина си има, все души като нея. Не трябва дълго да тъжиш и сълзи да лееш, че така покоя й смущаваш и я натъжаваш. А ако я забравиш, тя сама ще се върне да те подсети ...

Автор: Анелия Овнарска-Милушевач чрез "Думам ти щерко "
Снимка: Интернет