12 февруари 2023 г.

Не разкривай пред всички душата си

Веднъж при мъдрец дошла млада, красива девойка, цялата обляна в сълзи. 

- Какво да правя?- проплакала тя. 

- Винаги се старая да се отнасям добре с хората, никого да не обиждам, да помагам с каквото мога. 

И въпреки че с всички съм добра и ласкава, често вместо благодарност и уважение, получавам обиди и горчива насмешка. Даже някои се държат откровено враждебно с мен. За нищо не съм виновна и е толкова несправедливо и обидно! 

Посъветвайте ме какво да направя! 

Мъдрецът я погледнал с усмивка и казал: 

- Съблечи се гола и мини така през града! 

- Полудяхте ли?! Нали в този вид всеки би ме обезчестил и кой знае какво още направил! 

- Ето, виждаш ли !-усмихнал се отново мъдрецът. 

- Да разкриеш пред хората красивото си тяло се срамуваш. 

Защо тогава ходиш по света с гола душа? Тя е разтворена като тази врата. 

Всеки, който поиска, влиза в твоя живот и ако вижда твоите добродетели като отражение на безобразието на собствените си пороци, то се старае да те обиди, оклевети или унизи. 

Не всеки има мъжеството да признае, че някой е по-добър от него. 

Нежелаейки да се променя, порочният човек воюва с праведника. 

- Но какво да направя? - попиталo момичето. 

- Да излезем, искам да ти покажа градината си. 

Навън той продължил: 

- Виж тези прекрасни цветя! 

Много години се грижа за тях и ги поливам, но нито веднъж не съм видял как се разпуква пъпката на цвете, макар че след това се наслаждавам на красотата и аромата на всяко от тях. 

Бъди като цвете, разкривай сърцето си на хората бавно и незабележимо. 

Виж кой е достоен да бъде твой приятел и да твори добро, както се полива цвете с вода, и кой къса листчетата и тъпче цветята с крака.

Източник : Интернет
Снимка : Pinterest

Любов и таксита

Онзи ден бях в Ню Йорк и с един приятел се возихме в такси. Когато слязохме, приятелят ми каза на шофьора:

—   Много ви благодаря. Карахте прекрасно.

За секунда таксиметровият шофьор се стъписа, а после каза:

—   Ти да не си някой веселяк, а?

—   Не, драги господине, не се шегувам. Възхищавам се на самообладанието ви в натовареното движение.

—   Аха — каза шофьорът и потегли.

—   Какво ти става? — попитах аз.

—   Опитвам се да върна любовта В Ню Йорк —каза приятелят ми. — Уверен съм, че това е единственото нещо, което може да спаси града.

—   Мислиш ли, че един човек може да спаси цял Ню Йорк?

—   Не става дума само за един човек. Сигурен съм, че денят на този таксиметров шофьор ще мине по-добре. Да предположим, че днес той ще има двадесет пътника. С тези двадесет души той ще се държи добре, защото някой се е отнесъл добре с него. Клиентите му, на свой ред, ще бъдат по-любезни със своите служители, продавачи, сервитьори или дори със собствените си семейства. В края на краищата добрата воля може да се разпростре поне върху 1 000 души. Това вече не е зле, нали?

—   Но ти зависиш от онзи таксиметров шофьор —той трябва да предаде твоята добра воля на другите.

—   Не завися от него — каза приятелят ми, — защото съзнавам, че системата не е защитена срещу глупаци. Така че днес трябва да се заема с десет различни хора. Ако от десет души успея да направя щастливи поне трима, тогава мога косвено да повлияя върху настроението на още три хиляди.

—   На думи всичко това звучи добре — съгласих се аз, — но не съм сигурен, че на практика ще подейства.

—   Ако не се получи, нищо не е загубено. Не ми отне много време, за да кажа на човека, че се справя добре. Той не получи нито по-голям бакшиш, нито по-малък. Ако думите ми са попаднали в глухи уши, какво от това? Утре ще се опитам да направя щастлив друг таксиметров шофьор.

—   Ти не си добре.

—   Думите ти показват какъв циник си станал. Направих изследване и се оказа, че онова, което изглежда липсва — например на пощенските работници, освен парите, разбира се, — е, че никой не им казва, каква чудесна работа вършат те.

—   Но те не работят добре.

— Не работят добре, защото усещат, че никои не го е грижа как се справят. Защо някой да не им каже добра дума?

Минахме покрай един строеж и видяхме петима работници, които си похапваха за обед. Приятелят ми спря.


—   Прекрасна работа сте свършили. Сигурно е трудна и опасна.

Работниците погледнаха приятеля ми подозрително.

—   Кога ще бъде завършено?

—   През юни — изсумтя единият.

—   О, това наистина е впечатляващо. Вероятно човек се чувства много горд, когато върши подобна работа.

Продължихме нататък и аз му казах:

—   След Дон Кихот, за първи път срещам подобен екземпляр като теб.

—   Когато онези мъже смелят думите ми, ще им стане приятно. В такъв случай и градът, по един или друг начин, ще извлече полза от тяхното щастие.

—   Но ти не можеш да вършиш това сам! — Възразих аз. — Ти си сам срещу всички.

—   Най-важното е да не се обезсърчаваш. Никак не е лесно да накараш хората в един град отново да станат добри, но ако и някой друг се включи в моето начинание...

—   Ти току-що намигна на една съвсем невзрачна жена— подскочих аз.

—   Да, зная — съгласи се той. — И ако тя е учителка, днес класът й ще има прекрасен ден.

Източник : Интернет
Снимка : Pinterest