12 февруари 2023 г.

Красавица

Вървяла по пътя девойка, прекрасна като фея. Изведнъж забелязала, че след нея върви един мъж.

Тя се обърнала и го попитала:

— Кажи ми, защо вървиш след мен?

Мъжът отговорил:

— О, господарке на сърцето ми, твоята красота е така неотразима, че ми заповяда да вървя след теб.Казват, че свиря прекрасно, че за мен няма тайни в поетичното изкуство и че умея да пробуждам в женските сърца любовна мъка. Но аз искам да ти направя любовно признание, защото ти плени сърцето ми!

Красавицата мълчаливо го гледала известно време и след това му казала:

— Как така се влюби в мен? Моята по-малка сестра е много по-красива и привлекателна от мен.

Погледни я, тя върви след мен.

Мъжът се спрял, после се обърнал, но видял само една безобразна, дрипава старица.

Тогава той закрачил по-бързо, за да догони девойката. Свел поглед, той попитал с примирен глас:

— Кажи ми, как се откъсна от езика ти такава лъжа?

Девойката се усмихнала и отговорила:

— Ти, приятелю, също не ми каза истината, когато се кълнеше в любов към мен.

Ти знаеш всички правила в любовта и даваш вид, че твоето сърце гори от любов към мен.

Как можа тогава да се обърнеш, за да погледнеш друга жена?

Източник : Интернет
Снимка : Pinterest

Любов, Приятелство, Доверие


Имало едно време трима верни и неразделни другари. Казвали се Любов, Приятелство и Доверие...

Когато били тримата заедно, всичко било прекрасно.И това продължило, докато един ден не се наложило Любовта да замине по работа.Нямало как, дългът я зовял. Но преди да се раздели с приятелите си, тя ги уверила:

- Когато ви домъчнее много за мен, потърсете ме, аз няма да съм чак толкова далече. Там където видите някоя двойка да се гледа с желание и копнеж в очите, знайте, че там ще съм и аз! – рекла Любовта и тръгнала...

- Е щом е така, добре ще е и аз да поема към моите задължения – казало след малко Приятелството на Доверието.

– Но ти не се притеснявай, когато имаш нужда от мен, лесно ще ме намериш.Там където видиш двама човека, които и в плача, и в смеха си са заедно, знай че с тях съм и аз...

Доверието отворило уста и понечило да каже нещо на сбогуване, но...Приятелството вече си било тръгнало, без да чуе последните думи на другаря си.

И заминало надалече...

Тогава Доверието, останало съвсем само, тихичко прошепнало сякаш повече на себе си:

- Мен веднъж загубите ли ме, повече не можете да ме намерите...

Източник : Интернет
Снимка : Pinterest