Раздавайки огромното си сърце, Добротата мислеше, че е достатъчно да постъпва според съвестта си - да се труди упорито, да е мила, да разпръсква само с една усмивка негативното и най-важното - да не вреди на другите. Вярваше, че делата й ще са достатъчни, за да я разберат. Но често оставаше неразбрана. Защото имаше една характерна особеност - проявяваше се само чрез действия и никога с думи. Най-много се плашеше от нея Неистината, защото разбираше, че е неспособна да й повлияе и да я промени. Неистината не успяваше да докаже правотата си, защото обещанията й се разминаваха с делата й. Заради Добротата губеше властта си. Затова се опитваше да й навреди.
Добротата имаше и позитивни критици. Това бяха Действието и Знанието. На тях тя беше благодарна. Действието непрекъснато й напомняше, че трябва да е активна и подтикваше Добротата да върши онова, което бе смисъл на съществуването й - да прави добро. А Добротата му помагаше да е по-внимателно. Да зачита чувствата на хората и да не позволява на Неистината да му повлияе.
Знанието показваше на Добротата кои от добрините й дават резултат и я окуражаваше в делата й. А тя в замяна му съдействаше да бъде обективно. Те заедно си партнираха и постигаха Мъдростта.
Добротата имаше верни приятели, пред които можеше и да поплаче дори. Това бяха Откровеността и Взаимопомощта. Откровеността беше много ранима. Страхуваше се да не изглежда в очите на останалите глупаво, затова много малко хора, които я притежаваха, я показваха. Добротата я подкрепяше като непрекъснато я уверяваше във важността й за живота на хората.
Взаимопомощта бе най-близка сподвижница на Добротата.Те заедно се допълваха. Добротата усещаше подкрепата й винаги, когато се чувстваше самотна и неразбрана.
Един ден, когато в отчаянието си, Добротата реши, че само делата й не са достатъчни да се противопостави на Неистината и Страха, тя се затича през поля и гори, изкачи се на най-високия връх и там безутешно заплака. "Неспособна съм да накарам хората да са добри, защото нямам дарбата да говоря - мислеше тя - следователно съм ненужна и трябва да си отида."
"Ти никога няма да си отидеш от този свят - отвърна й Откровеността - защото имаш огромно сърце и добрините, които правиш, се предават от сърце на сърце. От твоите внимателност, прозорливост и всеотдайност съм се родила аз. Затова позволи ми сега да ти върна добрините и да ти помогна. От сега ще говоря вместо теб и ще помогна на хората да те опознаят."
Двете приятелки се хванаха ръка за ръка и от този ден останаха неразделни, разчитаха една на друга. Добрината продължаваше да прави добро. Откровеността - да облича делата й в думи.
Източник : Интернет
Снимка : Pinterest
