Задушниците, щерко, все в съботен ден са. Съботата е денят на покойните. Затова и все ти се карам като тръгнеш да переш точно на такъв ден и дето казват старите хора, на умрелите водата мътиш. Така де, думата ми е, че утре една от големите Задушници се пада, Черешовата, дето й казват. Различното от другите, щерко, е, че някъде, подобно на Великден, отново червени яйца се боядисват. В храната, пък, дето за помена се раздава, задължително черешите присъстват. То и поради тая причина Задушницата точно Черешова се нарича, защото на тоя ден първите за годината череши се опитват и от живи, и от мъртви.
А в неделята, пък, щерко, Петдесетница е. Голям празник. Тъй ден подир ден животът върви си. Едни хора идват, други си отиват. Ама е важно предците си да помним и почит да им отдаваме. Та важни са, викам, тия дни, Задушниците ...
За починалите ни близки гробовете се прекадяват, вода и вино се прелива, свещичка се запалва, жито и хляб се раздава... За Душите ... тези, дето са си отишли, пък и за нашите... Да си спомним, да помълчим, да поплачем, че да ни олекне малко и живота да си продължава. Даааа… И коливо с тебе ще си приготвим, защото с душите на нашите близки утре трябва да се видим, да ги нахраним, да ги успокоим. С тях и ние живите ще хапнем, както се казва “за Бог да прости”.
Добре де, и преди съм ти разказвала, ама айде пак...
Душата си е жива, щерко. Смъртта е продължителен сън и почивка. Не случайно се казва "заспал вечния си сън" или "починал". Една душа всичко си може, и да се движи, и да лети, и да помирише хубава храна. Обича светлината, затуй свещичката се пали. Душите идват от оня свят, щерко, посещават нас, живите, и пак си отиват... Проверяват ни, напътстват ни.. А ти запомни! На голям празник, винаги, за "добрите гости" храна и вода оставяй. Душите, щерко, свой свят си имат, като нашия, и свой живот. На оня свят душата не е самичка. Дружина си има, все души като нея. Не трябва дълго да тъжиш и сълзи да лееш, че така покоя й смущаваш и я натъжаваш. А ако я забравиш, тя сама ще се върне да те подсети ...
Автор: Анелия Овнарска-Милушевач чрез "Думам ти щерко "
Снимка: Интернет
