Добрите хора лесно се познават
Добрите хора лесно се познават.
Те не подскачат, често си мълчат.
Когато ги обидят, просто стават
и си отиват за пореден път.
Добрите хора могат да прощават,
Не само с думи, но и със сърце.
Каквото имат винаги раздават.
И слушат те с наивност на дете.
Добрите хора лесно ще измамиш.
Те бързо падат след подложен крак.
Не ти се сърдят и не отмъщават.
Господ отмъщава вместо тях.
Автор: Горяна Панайотова
Снимка: Pinterest
Не е достатъчно
Не е достатъчно.
Да си щастлив за час-два.
За едното кафе.
Кино.
Или секс.
Не.
Трябва да го чувстваш непрестанно.
Просто защото знаеш.
Че някой там.
Мисли за теб.
Повече отколкото ти самия го правиш.
Че ще се сети да ти купи нова четка за зъби.
Въпреки че цяла седмица ти сам забравяш.
Че го е грижа.
Дали си обядвал.
Какво ще вечеряте.
И кой сериал ще гледате.
Че ще те вика на пожар от другата стая.
Когато го мързи да вземе дистанционното.
За да те подгони с възглавница.
Ако не му го дадеш.
Че когато силите ти стигат само да се проснеш в леглото.
Ще дойде до теб.
За да ти даде.
Топлота.
Докосване.
Ухание.
И само с един поглед ще разбира.
Какво те тормози.
И ти тежи.
После ще те прекъсне.
Преди дори да си отворил уста.
За да ти каже.
“Знам.”
Щастието е достатъчно.
Когато знаеш.
Че някой там.
Не може без теб.
Автор : Димитър Камбуров
Снимка : Pinterest
Благодаря ти, че те нямам
Не идвай никога по-близо,
ако си искаш ореола.
За да те искам, обещай ми
да не събличаш любовта си гола.
Стой там – далеч в мечтите,
и гледай ме любовно,
щом поискам да те пипна,
едва ме докосни греховно.
А после изчезни – единствен
сред всички, искащи ме хищно –
и с огън ще горя неистов,
а да ти казвам е излишно :
Защо ще бъдеш най-желания,
от мен обичан доживотно.
Защото само недостъпните
привличат се страхотно!
Източник: Мадлен Алгафари
Снимка: Pinterest
Недосънувани сини сънища
Пристъпваща тихо,заспиващата вечер
росата по миглите ми обагри във синьо;
отведе ме нежно в сънища бленувани,
погали с тъга копнежа ми таен...
Гмурнах се в синия залез на любимите очи,
от облачета теменужени заискряха лъчи,
сини сънища в безсънието си сънувам,
любовни миражи в мечтите рисувам...
Чашата е недокосната,свещта догаря,
изпепелена е и последната цигара.
Среднощният вятър свири лунна соната,
без твоите сини очи е безкрайна пустотата...
Автор: Лили Михайлова
Снимка: Pinterest
Все повече мълча...
Все повече мълча.
Като заключен тайник.
На гневния речта
изслушвам с вид нехаен.
Съвсем не затова,
че съм на думи слаба.
Съвсем не. Със слова
и аз си вадя хляба.
Не виждам за какво
да ги хабя напразно.
Не с думи, със живот
човекът се доказва.
Автор: Надежда Захариева
Снимка: Pinterest
Обичам да те гледам отстрани
Обичам да те гледам отстрани,
Когато ти със другите говориш
И цял на другите принадлежиш,
И цял си в техните съдби разтворен.
Аз гледам с тайна нежност отдалеч
Лицето ти – ту светло, ту сърдито,
С очи сурови и с очи добри –
Но винаги открито.
Сега не си при мен. Сега си там.
И може би дори си ме забравил.
Но аз те давам, давам на света –
Това е твое мъжко право.
Забравяй ме, за другите мисли,
Опитвай се земята да нарамиш,
Лети!
Обичам те такъв.
И оня миг ми стига само,
Когато през лица и гласове
Очите ти внезапно ме намират –
И ослепявам, и сама слепя,
И земното въртене спира...
Автор: Станка Пенчева
Снимка: Pinterest
За обич съм родена
...И пак вървя сред хорските очи.
И пак ги питам с обичта си плаха:
кои от вас ме гледат с пламък чист,
кои от вас любов ми обещаха?
Те всичките усмихват се към мен.
Те всичките любов ми обещават.
Но се загубват във дъжда студен
и както обещават, отминават...
Очи различни със скръб и смях,
със нежна болка и глас студен.
очи безбройни,но между тях
до днес не срещнах очи за мен.
Вървят очите. И цялата земя
със влюбените погледи ме гледа.
И нищо че отново съм сама,
аз все пак ги изпращам с вик последен:
Напразно отминавате сега!
Напразно вий не спирате до мене!
Не ,аз не съм родена за тъга!
За щастие и обич съм родена!
Очи различни със скръб и смях,
със нежна болка и глас студен.
Очи безбройни ,а между тях
аз зная греят и две за мен.
Автор: Дамян Дамянов
Снимка: Pinterest
Колко си хубава
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави
Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене, а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме!
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги - завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
да ме обичаш винаги, завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска.
Автор: Христо Фотев
Снимка: Pinterest
Среща
С тебе ни събра случайността,
А можеше нима да се разминем ?
От пътища кръстосан е света
и всеки път е дълъг със години.
Ти щеше да останеш непознат,
аз нямаше да знам, че съществуваш,
аз нямаше да чувствам топлината
на устните, които ме целуваха.
Аз нямаше да стискам твойте длани
да пия от очите ти успокоени.
О, това не можеше да стане
виновникът е нашето рождение.
С тебе ни събра случайността
един на друг сме били просто нужни
и сме се търсили, събра ни любовта,
защото не можеше да бъдем чужди.
Автор: Дамян Дамянов
Снимка: Pinterest
Ревност
Прости, до днес не те обичах,
тъй както заслужаваш ти.
Съвсем ми беше безразлично
дали съм ти любим. Прости!
Дори не те и забелязвах,
че съще ствуваш покрай мен.
Не те ревнувах, нито пазих.
Живеех с тебе ден за ден.
И честичко сам в други влюбен,
не страдах от страха нелеп,
че може и да те загубя,
и да се влюбя... тъкмо в теб.
До днес. Но днес, незнайно как тъй,
един случаен джентълмен
ти хвърли погледче за кратко
и ти направи комплимент.
Дали на мен тъй ми се стори,
или пък тъй си бе, не знам,
но пръв път друг ми заговори,
че имам хубава жена.
Че е харесвана, че грее
с особен чар, очи и глас,
че другите съзират в нея
туй, що недосъзрях аз...
И го съзрях. В един миг. С хубост
невиждана те аз видях.
- Нима, нима ще те изгубя? -
си викнах сам във адски страх.
Нима?!... Но нещо по-нелеко
удари мисълта ми с чук:
какъв скъперник е човекът -
цени безценното до него
едва щом му посегне друг!
Автор: Дамян Дамянов
Снимка: Pinterest
Приказка за тайната врата
Ти за мен бе тайнствена врата,
тайнствен ключ аз исках да намеря,
който да отваря в любовта
най-добре залостените двери.
Като принц от приказките сам
търсих в пещерата великана,
ключ да ми даде от твоя храм,
но заключен храмът си остана.
Но нима вълшебства трябват тук ?
... Като стар крадец, като разбойник
най-накрай заблъсках с юмрук,
но вратата се затегна двойно.
Ти за мен бе тайствена врата,
сложих върху бравата ръката
като във просъница разбрах,
че била отключена вратата...
Не, не била тъй вълшебна тя
окована с катинари тежки,
чакала човешката врата,
да я стоплят дланите човешки.
Автор: Дамян Дамянов
Снимка: Pinterest
Събличай се, полека се събличай
със грацията дивна на русалка!
От себе си едно след друго свличай
прикритията нежни, ала малки
на свойта плът свенлива, но греховна.
Нима е грях тъй да те гледам, мила?
Нали от този вечен грях любовен
ний всички на света сме се родили?
Нали от този "грях", така наречен,
започва всъщност нашето начало?
Ако е грях, то този грях е вечен,
безсмъртен, като смъртното ти тяло.
И като моето, което те обича,
което тръпне, чака и което...
Събличай се! Полека се събличай,
греха да видя и да го усетя,
в копнежа му да изгоря докрая...
На този свят горчив и толкоз мрачен
по-сладко чудо от това не зная:
жена, която се съблича в здрача...
Събличай се и ми свети със вечност.
Автор: Дамян Дамянов
Снимка: Pinterest
Вдигни очи! За миг вдигни очи!
Вдигни очи! За миг вдигни очи!
Защо? Не питай, просто погледни ме!
Помилвай ме и кротко помълчи,
и ако искаш двама ще мълчиме...
Защо? Не питай! Ти ще разбереш -
загледай се във погледа ми тъжен...
Очите, ако можеш да четеш,
ще ти разкажат всичко. Те не лъжат...
Във тях сега люти една сълза,
а твоят смях е птичка под небето;
ръцете ти са клони на бреза,
а аз живях без птици и дървета.
А аз живях без сини небеса,
без пролети, без цъфнали надежди
очите ти са капчици роса,
в които небесата се оглеждат...
Лицето ти е цяло светлина,
косите ти горят като житата,
а в мойте нощи нямаше луна,
затуй израснах блед сред тъмнината;
затуй протягам смръзнали ръце
и жадно през очите ти надничам-
през тях се вижда твоето сърце
и аз за туй тъй много ги обичам!
Автор: Дамян Дамянов
Снимка : Pinterest
Не отминавай никое "Обичам те",
прошепнато от глас, с очи, с мълчание,
то идва от пустинни разстояния
и от ранена светлина изтича.
Не отминавай никое "Обичам те",
защото, ако то не те намери,
Вселената от скръб ще потрепери,
звездите ще помръкнат от обида.
Отново се поспри, поспри, не отминавай,
да те погледат остави очите,
да те запомнят щедро, до насита
и после в сънища да те извайват.
Автор: Николай Христозов
Снимка: Pinterest
Почистих килера - изхвърлих всичко излишно
Почистих килера - изхвърлих всичко излишно.
Последната капчица вяра побързах да сложа на скришно.
Изхвърлих всички нечестни приятелства, стари обиди, ограбващи ме познанства.
Изведнъж се получи доста пространство.
Изметох и амбиции разни. И рафтовете останаха празни.
Тогава започнах да подреждам:
Най-отгоре, като крехък и фин порцелан, подредих всички мои надежди.
До тях - някой и друг бъдещ план.
После, на по-долния ред, като луксозен пакет, сложих най-скъпите спомени.
В килера оставих, безспорно, най-важното само: за точка опорна - едно вярно приятелско рамо.
Последно - проветрих и стана прекрасно!
А беше толкова задушно и тясно...
Автор : Кристина Филипова
Снимка : Pinterest
Аз вярвам в мълчаливата любов...
Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста.
Аз вярвам само в нямото страдание,
в сподавения порив на кръвта.
Очи, в които погледът не гасне,
докосването нежно на ръце -
от клетви, от несдържан плач по-ясно
говорят на човешкото сърце.
Тя всичките прегради побеждава!
Тя - вечен огън и нестихващ зов!
Как нея ще отминеш, ще забравиш ?
Аз вярвам в мълчаливата любов.
Автор : Давид Овадия
Снимка : Pinterest
Неволята посрещай с Усмивка!
Усмихвай се дори в дъждовно време!
Подтискай ревността с Усмивка!
Не позволявай на скръбта да те обземе!
Когато любовта от тебе си отива,
Изпрати и нея със Усмивка!
Дори на ругатнята се усмихвай!
И ако някой с юмрук в лицето ти посегне,
Ти ръката му строши с Усмивка!
Усмихвай се! Даже и в съня си се усмихвай!
Усмихвай се! Помни, че никой като Теб не го умее!
Усмихвай се!
Дори да няма на кого, дори да няма за какво!
Усмихвай се! Чуваш ли? Усмихвай се...
Източник : Интернет
Снимка : Pinterest
Цената на доверието
Така съм създадена,
Че предпочитам
Да се усмихна, вместо да се намръщя,
Да погаля — вместо да ударя,
Да повярвам — щом ме погледнат в очите.
Много пъти са ме лъгали.
Дори най-скъпите, най-близките.
Обичта ми са тъпкали
С думи са ме оплитали —
И пак ме гледаха в очите.
Може още сто пъти да ме излъжат.
Нека.
Едно не искам: заради стоте измами
Веднъж да не повярвам само
На очите, които наистина
Са били искрени.
Автор : Станка Пенчева
Снимка : Pinterest
