Недосънувани сини сънища
Пристъпваща тихо,заспиващата вечер
росата по миглите ми обагри във синьо;
отведе ме нежно в сънища бленувани,
погали с тъга копнежа ми таен...
Гмурнах се в синия залез на любимите очи,
от облачета теменужени заискряха лъчи,
сини сънища в безсънието си сънувам,
любовни миражи в мечтите рисувам...
Чашата е недокосната,свещта догаря,
изпепелена е и последната цигара.
Среднощният вятър свири лунна соната,
без твоите сини очи е безкрайна пустотата...
Автор: Лили Михайлова
Снимка: Pinterest
0 коментари:
Публикуване на коментар